Как усещането за успех ни мотивира да спечелим, независимо от спорта, в който сме?

Здравейте приятели, имате ли усещане за успех?! Днес искам да ви представя една статия от раздел "Мотивация". Твърдо вярвам,че това което се случва в главите ни, проектира в нашите действия и съответно в резултатите които постигаме. Изключително съм щастлив, че Христо Стоянов, създател на един от най-добрите сайтове за личностно развитие, откликна на моята молба и тази чудесна статия е вече факт за вас. Приятно четене:

Да излезем малко встрани от тежките физически натоварвания, на които подлагаме мускулите си във фитнес залата и да се прехвърлим в малко по-различен и лежерен спорт - голфът!

Д-р Кари Мидълкоф в статия от април 1956 г. в „Ескуайър" пише, че „усещането за успех" е истинският секрет в шампионата по голф.

"Четири дни, преди да направя първия си печеливш удар в лигата на шампионите миналата година, имах чувството, сигурен бях, че ще го спечеля, казва той. Усещах, че всяко движение, което правя преди да нанеса решаващия удар, поставя мускулите ми в съвършеното положение, за да ударя топката точно по начина, по който желаех. Знаех, че ни най-малко не съм променил положението на стика и че краката ми са поставени както обикновено. Но имаше нещо в начина, no koйтo се чувствах, което категорично ми подсказваше, че купата ми е гарантирана. Сякаш беше татуирано в мозъка ми. С тakовa усещане не ми оставаше нищо друго, освен да нанеса удара със стика и да оставя нещата да поемат естествения си kypc."

По-нататък Мидълкоф разказва, че усещането за победа е общовалидната „тайна за добрия голф", че когато го имаш, дори топката отскача по желания от теб начин и то сякаш контролира онова неуловимо нещо, наречено „късмет".

Дон Ларсен - останал в историята на Световната купа с перфектната си игра - твърди, че предната нощ имал „щурото усещане" за съвършеното подаване, което ще направи на другия ден. А преди няколко години заглавията на спортните страници във вестниците от цялата страна съобщаваха за сензационната игра на Джони Менгер - дребния на ръст халфбек на „Джорджия Тек" в шампионата за купата.

„Онази сутрин се събудих с усещането, че ми предстои един успешен ден" споделяше самият Менгер.

„Сигурно не е лесно, но може и аз да съм късметлията"

В това "усещане за успех" наистина има някаква магия. То сякаш премахва препятствията и трудностите, може да използва грешките и пропуските, за да стигне до успеха.

На смъртния си одър бащата на Дж. С. Пени казал:

„Зная, че Джим ще успее."

От този момент нататък, Пени живеел с убеждението, че ще успее някак си, макар че не можел да се похвали с изключителен талант, със средства или образование. Неговата верига магазини е построена въпреки многобройните невероятни обстоятелства и обезкуражаващи събития.

Но всеки път, когато чувствал, че вярата го напуска, Пени си спомнял предреченото от баща си и го изпълвало „усещането", че пак ще съумее да се справи с проблема, който се изправял пред него.

Той прави цяло състояние, но го изгубва на възраст, когато повечето хора вече са се оттеглили от активна дейност. Остава без пукната пара, вече прехвърлил най-ползотворните си години и с твърде малко поводи за надежда.

Но отново си спомня думите на баща си и бързо си възвръща усещането за победа, което вече било станало навик за него. Възстановява благосъстоянието си и само след няколко години управлява повече магазини, отколкото преди.

Хенри Кайзер разказва:

„Предстои ли някое трудно, предизвикателно начинание, търся човек, изпълнен с ентусиазъм и оптимизъм за живот, който със стръв се нахвърля върху проблемите от своето ежедневие, човек, който демонстрира решителност и въображение, който умее да овладее горещата си кръв, да планира внимателно и да работи упорито, и който казва:

„Сигурно не е лесно, но може и аз да съм късметлията"

Как Лес Гиблин печели, благодарение на усещането за успех

Лес Гиблин - инициаторът на прочутия метод „Гиблин" за разрешаване на междуличностни конфликти и автор на книгата „Как да се сдобием с власт и самочувствие в контактите си с хората", разказва как въображението, съчетано с усещането за успех, се превърнало в магия за неговата кариера.

От години Лес бил преуспяващ търговец и мениджър. Работел в сферата на комуникациите и си извоювал известна репутация като специалист по проблемите на човешките взаимоотношения.

Харесвал работата си, но искал да разшири дейността си. Онова, което наистина го интересувало, били хората, и след години на обучение - и теоретично, и практическо, - мислел, че вече е открил някои отговори на проблемите в сферата на междуличностните конфликти.

Проявил желание да изнася лекции върху човешките взаимоотношения. Но имало и една важна пречка - липсвал му какъвто и да било опит да говори пред публика.

„Една нощ, разказа ми Лес, лежах в леглото и мислех за голямото си желание. Незначителен опит на оратор имах от случаите, в които бях говорил пред малки групи търговци на служебни срещи и от армията, където работех почасово като инструктор.

Но само при мисълта да застана пред по-голяма аудитория застивах от ужас. Просто не можех да си представя, че ще се справя успешно. И въпреки това, към собствените си продавачи се обръщах без ни най-малко притеснение.

Не беше проблем за мен да говоря и пред войниците. Докато лежах така, в леглото, аз си припомних усещането за успех и самочувствието, което имах, когато се обръщах към тези малки групи. Припомних си всички дребни случайни детайли, които свързвах със собствената си увереност.

После се видях в представите си, застанал пред огромна аудитория да изнасям лекция върху човешките взаимоотношения. И в този миг ме завладя същото онова усещане на сигурност и самочувствие, което имах, когато говорех пред малки групи.

Ясно си представих как точно ще застана. Чувствах тежестта на краката си върху пода, виждах израза върху лицата на хората и дори чувах аплодисментите им.

Във въображението си аз изнесох една блестяща лекция.

Нещо в съзнанието ми сякаш прещрака. Почувствах въодушевление. И ме изпълни усещането, че мога да го направя. Пренесъл бях усещането за самочувствие и успех от миналото в една картина от моето въображение за бъдещето.

Усещането ми за успех беше така реално, че вече повярвах - ще се справя.

Сдобил се бях с онова, което ти наричаш „усещане за успех" и което никога не ме напусна. Макар по онова време пред мен да нямаше никакви реални възможности и мечтата ми да изглеждаше невъзможна, за по-малко от три години, аз я видях осъществена - почти до последната подробност, такава, каквато си я бях представил и почувствал.

Понеже донякъде бях неизвестен и поради липсата на опит, никоя голяма агенция не изяви желание да ме наеме. Но това не ме разколеба. Намерих си ангажименти и все още продължавам да го правя. Имам повече покани за лекции, отколкото мога да изнеса."

Как науката обяснява усещането за успех

Кибернетиката хвърля нова светлина върху механизмите за действие на усещането за успех. Вече демонстрирахме с примерите преди малко как електронният спомагателен механизъм използва съхранените факти по аналогия с човешката памет, за да „запамети" успешните действия и да ги повтори.

Усвояването на определено умение до голяма степен е въпрос на практика от типа проба-грешка, докато в паметта се регистрират определен брой „попадения" или успешни действия.

Учените-кибернетици създадоха т.нар. „електронна мишка", която може да научи пътя за излизане от лабиринт. При първия пробег мишката прави многобройни грешки. Непрекъснато се блъска в стените и препятствията.

Но след всеки удар, тя се обръща на 90 градуса и прави нов опит. Ако се натъкне на друга стена, пак се обръща и пак продължава. И в крайна сметка, след много, много грешки, спирания и смени на посоката, мишкатa преминава през извивките на лабиринта.

Електронната мишка „запаметява" сполучливите смени на посоката и при следващия пробег успешните движения се възпроизвеждат или „отново се разиграват" и мишката бързо и безпрепятствено преминава през свободното пространство в лабиринта.

Целта на практиката е да се повтарят опитите, непрестанно да се коригират грешките, докато се отбележи „сполучлив опит". Осъществи ли се сполучлив пробив, целият модел на действие, от началото до края, не само се съхранява в т.нар. от нас съзнателна памет, но и в самите ни нерви и тъкани.

В подобни случаи езикът може да бъде много интуитивен и конкретен. Съвсем не сме далеч от истината, когато твърдим:

„С цялото си същество чувствам, че мога да го направя."

Когато д-р Кари Мидълкоф казва: „Имаше нещо в начина, по който се чувствах, което категорично ми предсказваше, че купата ми е гарантирана. Сякаш беше татуирано в мозъка ми", той навярно съвсем несъзнателно, но много точно описва последната научна концепция за процесите, които протичат в човешкия мозък, когато учим, помним или си представяме.

Сигурен съм, че вече направихте връзката с усещането за успех и резултатът, който искате да постигнете в залата. Кога бяхте в най-добрата си форма, кой е идолът ви на подражание…, кое истински ви мотивира?

Припомнете си тези важни неща, проектирайте ги в съзнанието си, представете си ги и давайте напред, напред към успеха…

снимка: feepik

Христо Стоянов е уеб ентусиаст, създател и главен редактор на сайта за бизнес и личностно развитие lifehack.bg, чието мото е "Вдъхновяваме хората да подобрят живота си." Може да го намерите още и в профилите му в Google + и Facebook.