Клякане: най-доброто упражнение - Пири Рейдър
Без съмнение, клякането е най-доброто от известните упражнения за натоварване на цялото тяло. За подобряване на здравето и повишаване енергията. Подобрява функцията на вътрешните органи и не на последно място за бързо нарастване на мускулната маса. Разбира се, това е смело изказване, но това е истината!
В историята на американският бодибилдинг е имало време, когато клякането е разглеждано – като второстепенно упражнение!!! Считало се е , че ръце и раменете са по-важни за културисти и щангисти. Обаче, с времето отношението към клякането се изменило!
Благодарение на няколко теоритици, които разяснили, че клякането се явява ценно упражнение. След това и атлети, които започнали активно да го използват в своите тренировки. Щангистите например разбрали, че единствения начин, по който могат да победят другите е да имат достатъчно сила в краката и по-конкретно в бедрата!
В дните на Алан Колверт и Джордж Джоует се е считало, че клякането - е едно от второстепенните упражнения, след сгъването за бицепси или тяга. Понеже упражнението е много тежко, много от културистите и щангистите го изключили от своите програми. Това разбира се значително намалило предела на собствените им възможности без дори да подозират за това!
Борецът и "силач" от миналото Хенри Стайнборн пристигнал в Америка от Германия. По време на Първата световна война бил в лагер за военнопленници. Той постоянно правил клекове със саморъчно направена щанга. В последствие забелязал, че при увеличаване на тежестите при клякането се увеличава силата и останалите упражнения. Този човек притежавал потресаващо телосложение и много години бил един от най-добрите борци.
Друг млад щангист, който възприел идеята на Стайнборн и започнал активно да тренира клякане, бил Марк Бери. Той успял да качи 20 кг мускулна маса за много кратък срок, благодарение основно на клека. По-късно той станал редактор на сп.”Сила”. Там при всяка възможност пропагандира клекането, като упражнение даващо максимален прогрес при вдигането на тежести и при културизма. Атлети, последвали съвета на Бери и постигнали прогрес благодарение на клякането, му писали, а той публикувал писмата на страниците в своето списание!
Джоузеф Къртис Хайз натрупал за месец почти 20 килограмова маса /което било невероято за това време/ правейки само клекове. Тренировката на Хайз се състояла само от три серии клякане!
До това време, преди Хайз да започне своя експеримент с кляканията, аз загубих около 12 години неуспешни опити да развия тялото си и увелича теглото си. Аз тежах 58 килограма при ръст 179,5 см и в продължение на 3 години никакви тренировъчни методики не ми помагаха. Прочитайки публикациите на Хайз реших, това е!
Най-накрая намерих, това което ми е нужно – тайната на мускулния растеж! Моята тренировъчна програма се състоеше от клякания, набирания и повдигане зад врат. Тренирах два пъти в седмицата, правейки една серия по 20 повторения клякане и по 2 серии от 10-15 повторения при останалите упражнения.
Първият месец качих 4,5 килограма чиста мускулна маса! Не е много по днешните стандарти, но за човек, който не можа да качи и килограм в продължение на няколко години, беше великолепно! През следващите две години увеличих мускулната маса с 32 килограма. След това станах шампион на Средния запад по вдигане на тежести в тежка категория, а това значи – шампион на щатите Северна Дакота, Небраска и Западна Айова.
Не съм единствения, който хвали това упражнение. То е необходимо за всеки щангист – явява се ключа към сила и мощ. Днес много от известните културисти използват това упражнение в своите програми, постигайки прекрасни резултати.
Много години назад Боб Хофман беше опозиционно настроен към клякането, като упражнение за щангисти. Обаче в течение на няколко години промени своето мнение и вече е съгласен, чеклякането е краля сред упражненията.
Много години сп. "Iron Man" беше единственото, което пропагандираше клякането, като най-доброто упражнение. Днес упражнението получи заслужено признание. Ние не говорим за това, че културисти и щангисти са длъжни да правят само клякания – това би било глупост! Но считаме, че много от атлетите не отделят достатъчно време на това упражнение, а това е грешка.
Особено важно е клякането през ранния стадии на развитие при трениращите културизъм. Разбира се - получил желания размер, атлета може да премине към други упражнения за краката – даващи сепарация и форма, но в самото начало всеки човек е длъжен да работи интензивно именно при клякането!
/Статията е публикувана за първи път в сп. "Iron Man" юли 1955 година./
