Синовете на метала - Юлиян Тодоров

Здравейте приятели!

Днес в серията Синовете на метала искам да ви представя един човек, за който с право мога да кажа, че е изградил своето физическо развитие напълно в духа на принципите на Тренирай.бг.

Както вече знаете, това е сайт, насочен към обикновените трениращи, хора с обикновени възможности, с обикновена генетика и не употребяващи химия, хора които са по-голямата част от посетителите във фитнес салоните. Хора, които тренират, за да са здрави,по-силни и да изглеждат добре. Това е сайт за любителската страна на спорта, защото съм част от това.

Ето затова реших да задам няколко въпроси на човек, преминал през програми като “супер клековете” и “5х5”, преборил се с несгодите на хардгейнъра и противопоставил се на проклятието на стероидите.

Това е човек, който знае силата на старата школа и използва методите й в едно с новостите в областта на тренирането, за да помага на хората да спортуват в името на едно по-здраво, силно и красиво тяло.

Изключително съм щастлив, че Юлиян Тодоров, който някои от вас знаят като автор на статии, други са чули за него от залата му, а трети - от груповите тренировки и състезанията, които организира, откликна на моята молба и това чудесно интервю е вече факт за вас. Приятно четене:

Александър Георгиев :Как се роди идеята за тази уникална зала и лесно ли намери съмишленици?

Юлиян Тодоров: Имал съм и преди зала в мазето на блока, но това е дълга история и е за цяла статия, която се каня от години да напиша. Сегашната зала просто бе въпрос на време, след като няколко пъти седмично мъкнех по 200 кила железа в училищата в Надежда и в Младост, за да можем да тренираме. Доста месеци отделих да обикалям сам и с брокери по обяви да търся подходящо помещение. Съмишленици имах няколко, които и до днес са с мен, а една от тях – Надя вече работи в залата. Проблемът не бе в съмишлениците, а как да отсея отдадените от лицемерите и гонещите своя си интерес. Но това е урок, който научих, макар много тежко да го преодолях и още да си имам едно на ум...

А.Г.-Защо избра тази линия, а не общо приетото?

Ю.Т.-Ясно ми е, че "Залата на Юли"не е никак маркетинг изпипано, но аз съм израсъл с Роки 1,2,3 и 4 и съветите на Винс Жиронда. Във филма залата се казваше Mick’s Gym, а на Винс залата също е носила неготово име: Vince’s Gym.Да, вярно е, че може да се хвана за един тип трениране. Примерно само на упражнения със собствено тегло и да не мъкна като луд щанги, пудовки, барове за фермерска разходка, халки и т.н. Но аз се опитвам да дам на другите това, което бих направил за себе си. А аз обичам да тренирам с разнообразни уреди, да ми е забавно и да чакам с нетърпение следващата тренировка, която да ме изненада с нещо различно.

А.Г.-Как успя да превърнеш хобито си в професия?

Ю.Т.-Рано или късно и това щеше да стане. Все чаках подходящата оферта, докато накрая съпругата ми не ме нави да сложа главата в торбата и да рискувам. И двамата се чудехме доста, защото виждахме, че слагам Идеята пред Печалбата, но, както ни учат приказките – добрите неща успяват да победят накрая. Така и с моята професия – все още гледам да купя още нещо за залата вместо да имам по-голям приход за себе си, но това съм аз и не искам да се променям в това отношение.

А.Г.-Как протича един твой работен ден?

Ю.Т.-В 6 сутринта вече съм в метрото и използвам пътуването с него и после с трамвая за да се осведомя какво ново се случва. От 7 до 12-13 водя тренировки в залата, като часовете са ми плътно заети и рядко отава дупка за някой нов. Ако ми се случи свободен час гледам да го запълня с малко работа и да отметна от задачите за следобяда. Между 13 и 15 идва времето да вместя и една моя тренировка. В ранния следобяд обикновено вземам още 1-2 човека за тренировка и останалата част от времето отделям за отговаряне на мейли, правене на хранителни и тренировъчни програми, четене на нови неща в областта, писане на статии, консултации или измерване на соматотипа и телесните мазнини. След това идва ред на груповите тренировки. Преди оставах и след тях, но вече трябва да съм си повече време вкъщи, за да помагам на съпругата да се грижи за сина ни.

А.Г.-Как тренираш в момента?

Ю.Т.-Когато не съм уморен загрявам и после правя каквото ми хрумне. Днес примерно вкарах малко бухалки и ластици в загрявката, пуловър от старата школа (вземане на тежка щанга от земята и после бутане от лег с нея), скотово с дъмбели от различни наклони и накрая въже (battling ropes).

А.Г.-Ти си от поколението, което тръгна от мазетата и ръчно направените уреди.Как си обясняваш факта,че тогава при оскъдна информация постигахме добри резултати, а днес при това информационно море, модерни зали и супер добавки има цяла армия недоволни от себе си трениращи?

Ю.Т.-Сега повечето ми клиенти са хора, които са чели и знаят много. Някои могат да разпишат формулите на повечето добавки, други знаят коя храна колко е вредна, кое е здравословно, цитират изследвания... И идват при мен, защото някак си не успяват всичкото това знание да го използват, още повече, че вече има толкова истини, че взаимно се изключват. Та хората днес не виждат гората от дърветата. Докато едно време имаше малко информация и може би това ни спаси. Отделно и казармата си оказваше влияние. Тогава тренерът ти каже, че трябва да се кляка, и ти вече не мислиш как да скатаеш. Днес всеки се е научил да дава акъл и да чийтва. Което води и до търсене на възможно по-леката програма, дето ако може даже и да си седиш у вас на фейса и да ти се качват мускулите и силата...

А.Г.-Мислиш ли,че съвременната фитнес индустрия колкото помага, толкова и пречи за крайния резултат?

Ю.Т.-Доколко ще ти помогне или попречи си зависи от теб самия. Ако знаеш какво търсиш – намираш го. Ако не знаеш – ставаш жертва на фотошопнатите снимки преди/след, лъскавите опаковки и батковците, твърдящи колко са натурални и как всичко са постигнали ей с тая добавка.

А.Г.- Защо "старите" методи като "Супер клек" или "5х5" например са меко казано пренебрегвани днес, на незнание или мързел се дължи това?

Ю.Т.-С навлизането на стероидите вече не трябва да търсиш естествени начини за вдигане на тестостерона и растеж. И като повечето около теб започнат да зобят и не тренират крака, а теб 2-3 пъти те смачка тежката щанга на клека и вече си се отказал от старите методи.

И другата причина я отговорих по-нагоре, при въпроса за поколението от мазетата.

А.Г.-В едно твое интервю за bb-team.org споменаваш, че за доста дълго време си тренирал в домашни условия. Как мислиш могат ли да се постигнат добри резултати с тренировки у дома?

Ю.Т.-Зависи какво са добри резултати. Ако това е да вземеш номера на телефона или скайпа на възможно повече гаджета от фитнеса – у дома не става. Ако това са да имаш тялото, което искаш – да, става, макар и по-трудно и скучно, защото си ограничен откъм тренировъчни уреди и оттам трябва по-фини настройки на програмата.

А.Г.-Доколко генетиката е определяща за крайният резултат?

Ю.Т.-Вижте наредени футболистите преди мача,спринтьорите на блокчетата на пистата, плувците преди старта, билдерите на подиума...имат различни генетики, но са там, на върха.

Ако се съобразим с нея ще може да извлечем по-добри резултати, отколкото ако следваме стадото и позволим на генетиката да ни спъва. Примерно има хора, които от лежанката само болки в рамото си докарват. А гърдите не растат. Ама те не се съобразяват с генетиката си, а блъскат. От тая гледна точка генетиката определя крайния резултат, защото рано или късно неуспехите и болката ще те откажат. А решението е много просто – дъмбели, разперваш лактите, за да правиш гилотина варианта и т.н. Има много примери по форумите и т.н., в които някой тръгва да тренира като идола си. И се контузва: твоят идол е изтъкан от бързи влакна, има здрави кости и сухожилия и може да дърпа 250кг тяга и я е постигнал с години, а ти от вчера тренираш и вече искаш да си като него, пък нищо, че си с повече червени мускулни влакна и си предразположен към контузии...

А.Г.-Важно ли е според теб воденето на тренировъчен дневник?

Ю.Г.-Да. Трябва да преминеш през този етап, за да видиш кое работи за теб. Ако искаш да си максимално ефективен. Или някой ден да потърсиш съвет – тогава дневникът ти ще помогне много на човека, към който си се обърнал да ти помогне.

А.Г.-Какво мислиш за културистите от времето на Гримек и Стив Рийвс и техните тренировки?

Ю.Т.-Първото лого на залата ми бе по снимка на Стив Рийвс...По принцип аз харесвам повече типа физика на Винс Жиронда, но може би защото моето телосложение е с по-тънки кости и по-компактно. Колкото до Рийвс – той е границата, която може да стигнеш натурално, макар да се говори, че имал няколко идвания до Европа, след които се връщал с по 5-10 паунда по-мускулест. Като се вземе в предвид, че в САЩ стероидите били забранени, а тук имало бол – може да се навърже 2 и 2... Доколко е истина – не знам, но за мен телата на Гримек, Рег Парк и другите са максимално достижимото по натурален начин. И ето тук вече и генетиката е определяща.

Има и друго – навремето са ги отавяли назад в класирането, ако са били по-релефни, защото това било признак на нездравословно тяло. Та може би една-две идеи по-релефно тяло от тези на тогавашните културисти е всичко, което можем да постигнем натурално.

А.Г.-Как обикновения трениращ може да разбере, че от начинаещият става средно напреднал, а след това напреднал? Кои знаци трябва да следи?

Ю.Т.-Зависи от много фактори, както и какво разбира под средно-напреднал и напреднал. Просто трябва да си избере съответните маркери и да ги следва. Винаги може да си намери критерии за с колко килограма прави базовите упражнения, или какви да са му обиколките и т.н.

А.Г.-Мит или реалност е претренирането?

Ю.Т.-Реалност е. Даже може да се използва за да дръпнем напред. Или да ядем повече покрай празниците. Стига да знаем как и да се познаваме.

А.Г.-За финал какво би пожелал на нашите читатели?

Ю.Т.-Тренирайте за здраве и бъдете здрави, за да тренирате! И се забавлявайте по време на всичко това!

А.Г. - Благодаря ти Юли, че отдели от времето си за читателите на Тренирай.БГ. Мога само да ти пожелая сила и търпение, за да успееш да постигнеш всичко което си планирал.

 Юли е натурален атлет и треньор с над 20-годишен опит. Освен инструктор по фитнес и културизъм, е и един от първите и малцината в България, изкарали курса за Crossfit Level I Trainer (CF-L1).

Собственик на "Залата на Юли" и автор на редица статии в областта на тренирането и храненето.