“Синовете на метала” – едно интервю с Еню Рангелов /Втора част/

Здравейте приятели, току що обработих и втората част от разговора ми с Еню Рангелов и без да се бавя я пускам без да чака ред.Всъщност реших в три последователни поста да пусна цялото интервю, а едва след това ще почнат да излизат статиите, които са по график.

Това е така защото вярвам,че информацията ще ви е полезна, тъй като от този човек може да се поучим много.

Само за сведение ще спомена,че на публикуваната снимка г-н Рангелов е на 57 години.

Нека продължим от където спряхме:

Александър Георгиев: Как поддържате форма в момента?

Еню Рангелов: Тренировката ми в момента е съобразена със следните индивидуални особености:

1.  Аз съм на 65 години,което значи, че трябва да активирам повече сърдечно-съдовата си система,без да забравям,че съм хардгейнер.
2. Аз имам 45 години непрекъснат тренировъчен стаж като културист и това ми дава право на волността да тренирам като млад човек,но все пак хардгейнер.
3.  Опитът ми показва, че всичко,което е аеробика при мен се отразява пагубно, но все пак трябва да има 20-30 минути аеробика.
4. Аз съм прекомерно чувствителен човек и винаги съм прекалявал с възторга си. Това ме е довеждало до болезнени претренирвания. Трябва винаги да знам, че радостта от честото трениране ме е съсипвало.
5. Диетата ми трябва да е проста и съобразена с обменните ми процеси.
6. Тежестите,с които работя да са максимални само за мен, но максимални.
7. Да повишавам всеки месец тежестите точно три седмици,а четвъртата да работя с 50 % от възможностите ми.
8. След два месеца тренировка да почина точно една седмица и да се измеря в деня, когато се чувствам най-тонизиран от свръхвъзстановяването.

И след горните особености и вътрешните ми чувства и опит днес тренирам така:

Вторник – 5,30 часа, на едно кафе.

1. Пълно приклякане с щанга на гърба (8,8,5) 1х20
2. Кофички, редувани с повдигане от лег (8,8) 1х20
3. Повдигане от гърди прав (8,8) 1х20
4. Коремни преси 1х100

Четвъртък – 8,00 на стадион.

1. Бързо,но ритмично ходене,без колебание в темпото, след разгряване със скачане на въже – точно 30 мин.

Събота – 5,30 часа, на едно кафе.

1. Мъртва тяга от колене (8,8,5,5) 1х30
2. Гребане с дъмбел (8,8) 1х20
3. Сгъване за бицепси (8,8) 1х20
4. Хиперекстензии 1х100

Условия на тренировката:

• Да не променям нищо два месеца в името на анализа след това.
• Да качвам тежестта с по 500 грама нагоре.
•  Да контролирам талията всекидневно – да не превиши 72 см.
• Въобще да нямам илюзии, че ще мина метър, ако не намаля точно с 50 % работната тежест на всяко упражнение през четвъртата седмица.

Диета

1. 8 часа – 6 супени лъжици овесени ядки, 6 белтъка, никакви жълтъци, 50 гр.       сирене „Герма”
2. 11 часа – 200 гр. шницел или 3 кебапчета, една филия хляб без значение или 4-5 сухара, 4 средно големи круши.
3. 14 часа – ½ пиле на грил, една филия хляб без значение или 4-5 сухара.
4. 17 часа – 1 консерва риба по избор с 4-5 сухара, смесена салата с олио и оцет.
5. 20 часа – само смлени моркови – 300 гр.

* преди тичане – един плод в 6,30 часа, но може и да не взема нищо,ако не ми се яде.

 А.Г.:Много мои приятели и познати често споменават с носталгия за някаква ваша стара зала на малките Пет Кьошета?

Е.Р.: Да, да. Понякога времето и случая създават такава неповторима атмосфера. Залата беше малка, хората много и вътре кипеше живот. Тренирах персонално около 40 души. Идваха много хора от киното и театъра – Асен Блатечки, Валери Йорданов,бизнесмени,учители, най-много ученици. Правех всичко сам,никой не ми се бъркаше,което беше моя мечта. Дори тоалетните миех сутрин в 6 часа аз. И се получи максималното в 40 кв.м помещение. Работех всеки ден, най-много в Неделя от 7 до 21 часа и не се уморявах. Баналната истина е, че вършех това, което обичам. Понякога хората чакаха да влезнат, навън, на студа. Помня, че на един Никулден (6 Декември) дойдоха 17 Николаевци и Николини. Слава Богу, че предварително се бях сетил да взема иконата на Св.Николай чудотворец. Без капка алкохол градусът беше доста висок и именниците си направиха тренировките. Причината – обичах хората и хумора. Бяхме весели и тренирахме зверски. Не помня да съм посрещнал някого намръщен.

А.Г.: Чувал съм,че младите хора държат на вас, имате ли обяснение за това?

Е.Р.: Идва някое момче.То иска да се промени, не иска да го ритат в училище, да го обиждат разни разгърдени мъжаги,иска да го харесват момичетата. Това момче не знае много за мен и се притеснява допълнително, дали аз не съм някой важен и агресивен човек с големи претенции. Но аз го посрещам,защото знам всичко това,с най-приятелски чувства, защото и аз съм бил някога такова момче.

А.Г.: А после как се развиват нещата?

Е.Р.: Ако трениращият е сериозен, всичко става много бързо. Просто искам клиентът, тази дума малко отчуждава, но нека сме капиталисти, да спазва най-елементарното – да тренира без да пропуска тренировки. Нищо друго. Казвам му – ако нямаш резултати за два месеца, може да изтриеш телефона ми.

А.Г.: Имаше ли и такива случаи?

Е.Р.: Трудно е да видиш самото действие (смее се) на изтриването. Предполагам, че малкото хора, които изчезнаха до закриването на залата са направили това по други причини. Но имах един интересен случай, вероятно с изтриване.

А.Г.: Разкажете.

Е.Р.: Разбира се, че няма да използвам имена. Момчето беше студент. Баща му много силен физически,майка му с абсолютни пропорции някога и много хубава жена. Клиентът беше наследил малко и от двамата, но беше астетик или типичен хардгейнер. Бързо прецених, че е работлив, с чувствителна нервна система, артистичен човек. Нищо, казах си, важното е да не пропуска тренировки, резултатите ще са сигурни. Започнахме през Септември, мерехме се на всеки два или три месеца и всичко от плана ми се изпълняваше до сантиметър и грам. Силата растеше, човекът се радваше заедно с мен и родителите си. Но през март този човек идваше не както преди бодър, заедно с майка си, която беше сериозна и имаше видими резултати. Веднага, на второто идване, открито ги попитах какво става? Беше станало най-баналното. Тази артистична натура ходел на така наречените кукерски празници и със звънци и разни рога беше започнал, като активен участник и първенец в тях, да сваля лавинообразно от масата си. Или Тодоров ден му костваше около 8кг. чиста мускулна маса. Скоро след това студентът и майка му спряха да идват. Преди време прочетох в Интернет едно негово обяснение, че не е имал никакви резултати. Ако и двамата се бяхме договорили, че нестинарството не е за слабия тип, а за пълния, нямаше да се получи разминаването. То беше всъщност продукт на това, че не знаех за допълнителните занимания на клиента, който беше свястно момче.

А.Г.: А по повод самата ваша концепция,имали ли сте противоречия? 

Е.Р.: Почти не съм имал в пряк контакт.Хората знаеха от книгите и списанията, които издавах, какво мислех за изграждането на мускули и здравето на човека. Само един, уж възпитан, доста висок млад човек, се беше изказал, че престанал да идва в залата, защото му омръзнало да кляка и да дърпа тяга, да прави тяга и да кляка. Но какво да правя, засега без тези две чудесни движения не може нищо да се направи по въпроса. Дори и повдигането от лег е вторично за някои съвсем слаби хора. Имах един безнадежден случай, човекът беше по-зле и от мене, когато започнах. Кой ще повярва, че само с две работни серии в едната тренировка и с тяга след 4 дни го изправих на крака и наддаде 6 кг. за месец и половина.

А.Г.: В онази популярна и доходна зала, какво ще кажете за женското присъствие?

Е.Р.: Нашите момичета и жени безспорно са най-красивите в света. Сутрин когато излизам навън, наистина ми спира дъха. Мадона или Лейди Гага въобще могат ли да се сравняват с обикновената българка! Те са нищо пред нея. От друга страна нашите момичета, вероятно поради възпитанието на майките си, имат доста назадничаво мислене за спорта. Идва уникално същество в залата. Веднага преценявам, че му трябват 2-3 % подобрение, за да стане жена на американски милионер (мечтата на всяка майка). Но се започват такива пазарлъци с мене, че след края на разговора аз съм с чувството, че нищо не съм правил вече 46 години в залите. Покрай Блатечки идваха и артистки, много балансирано се държаха, направо скромно. Веднъж на куп дойдоха около дванайсетина. Че като се разчу, ела да видиш повишаемост на постиженията.

Що се отнася до методиката, ако една дама е само сериозна да тренира три пъти седмично, няма начин да не и помогна да стане човек на своите пропорции според ръста. Става дума само за три пъти седмично по 45 минути. Но се иска, когато напусне залата да сведе дискотеката до 2 пъти в месеца,да не закусва баници в леглото и да не учи за изпити с цигара в ръка до 2 часа през нощта. Трябва да съм някой духовен водач, да внуша еретичната мисъл на българката, че е много по-важно да става рано и да отделя на приемните изпити (защото изпити винаги ще има) толкова време, колкото на режима си за здраво и красиво тяло. Майките им ги поемат от ранни зори и им внушават със 100 % идеите на Бай Ганьо с религиозна разпаленост.Нали Бай Ганьо уби спортиста Алеко Константинов. Я да не забравяме това. Но имаме и момичета като Скарлет Дербал, които можем да поздравяваме с искрени поклони. Това,което прави Скарлет всеки ден, е героизъм за мъжете.

Понеже българските мами сега си избират еталони не от Изток, а от Запад, то ще им напомня, че Кондализа Райс, бившата съветничка на Буш младши, сутрин я буди не умната и майка в 4:30 часа (няма грешка), а нейният фитнес инструктор, морският пехотинец Томи Томло. Не,разбира се да правят любов, а фитнес. Ето какво казва Кондализа, написал съм цитата на тази хартия: „След 45 минути съм готова за работа. За мен тренировките имат не само физически аспект, но и психологически. Мисля по-добре, когато спортувам. Не пропускам кардио упражненията си дори когато съм в чужбина. Вдигам тежести три пъти седмично. Човек трябва да тренира цял живот”. Та аз, ако чуя такова изказване от някоя скапана от хитруване родителка, ще се оженя за нея. Ама ще чуя „остави го мама, тоя не е наред”. Горе-долу манджата с грозде не се е отдалечила много от турското време. Гроздето е компютъризацията. А пък ползата от нея е, ако турим нещата на везни, колкото от атомната бомба. Но да не минаваме в други сфери на разсъждения.

А.Г.: Защо според вас в днешните “фитнеси” рядко се намира добра стойка за клек, да не говорим за “рак клетка”, а е пълно с машини достойни за една добра рехабилитация.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ!